Dec 19, 2010, 12:56 AM

Прегрешение 

  Poetry » Other
545 0 0
Накуцвайки тръгвам,
газя снега
в студена сутрин по Коледа.
До просяк смирено спирам и аз,
да искам милост от хората.
Да моля прошка и снизхождение
и може би някакво житейско спасение.
С нищо особено аз не блестя
и даже не докосвам златната среда.
Възрастова бариера ме притиска
и за нищо вече не ми стиска.
Накуцвам в живота. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Колева All rights reserved.

Random works
: ??:??