Накуцвайки тръгвам,
газя снега
в студена сутрин по Коледа.
До просяк смирено спирам и аз,
да искам милост от хората.
Да моля прошка и снизхождение
и може би някакво житейско спасение.
С нищо особено аз не блестя
и даже не докосвам златната среда.
Възрастова бариера ме притиска
и за нищо вече не ми стиска.
Накуцвам в живота. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up