Прегръдка
На Женя, с всичката ми обич и болка
Пред блока щрапука
красиво момченце...
После...
Помня Жени, как пита, „изяде ли кремчето?”.
После...
Помня: Любчо и баба му, за ръка;
после: пианото;
после – няма го...
- Къде е, в София, или във чужбина?
- А, Любчо е тука, но Женка замина.
Красивата Жени!
Дошла си е, тука е!
До свойто момче
сега тя щрапука,
сякаш птица, ранена
в едното краче!
Прохожда, след удар,
но пак заминава:
момчето се учи
и заслужава!
Все нещо не стига,
все „Жени замина”;
а Любчо баща е,
минават години.
След дългата зима
небе се отвори,
а в блока ни всеки
тъй тихо говори.
На входа...
... ”на трийсет и седем”!!!”,
Боже, кой изгоря!!!
„... на Жени момчето...!”
С написани думи
ще те прегърна:
не ми стигат сили
за миг
да ви зърна...
Теб,
как го милваш,
преди да го вземат...;
a него...
как пътя
преди нас
поема...
21.03.2010
Молба към дежурния редактор : моля,заключете оценаването по моя молба, само за "Прегръдка"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цонка Петрова Всички права запазени
