YannaKaloyanova (Цонка Петрова)
97 1757
Mar 21, 2010, 8:58 AM

Прегръдка 

  Poetry » White poetry
981 0 11

         На Женя, с всичката ми обич и болка

 


Пред блока щрапука
красиво момченце...
После...
Помня  Жени, как пита, „изяде ли кремчето?”.
После...
Помня: Любчо и баба му, за ръка;
после: пианото;
после – няма го...

- Къде е, в София, или във чужбина?
- А, Любчо е тука, но Женка замина.

Красивата Жени!
Дошла си е, тука е!
До свойто момче
сега тя щрапука,

сякаш птица, ранена
в едното краче!
Прохожда, след удар,
но пак заминава:
момчето се учи
и заслужава!

Все нещо не стига,
все „Жени замина”;
а Любчо баща е,
минават години.

След дългата зима
небе се отвори,
а в блока ни всеки
тъй тихо говори.

На входа...
... ”на трийсет и седем”!!!”,
Боже, кой изгоря!!!

„... на Жени момчето...!”


С написани думи
ще те прегърна:
не ми стигат сили
за миг
да ви зърна...
Теб,
как го милваш, 
преди да го вземат...;
a него...
как пътя
преди нас
 поема...
21.03.2010

 

Молба към дежурния редактор : моля,заключете оценаването по моя молба, само за "Прегръдка"

© Цонка Петрова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??