ПРЕГРЪДКА
(любовен диалог)
Влади Владимиров
Ти помниш ли леглото и нощта,
прегръдката, ръцете ми горещи,
и този дъх на устни до уста,
след дълго отлаганите срещи???
И този стон след тази тишина,
и тръпката, която ни притиска
и твоят плам, защото си жена -
и тази страст и тази нежност близка.
И допир на гърдите до гърди,
и дивна сласт, която ни привлича,
след тъмното под вечните звезди
и шепота как можеш да обичаш...
Пламена Владимирова
Помня още всеки миг от тази нощ,
когато влюбено потрепваха звездите,
а луната покриваше ни с блясък нов
и хвърляше отблясъци в очите...
Помня още и широкото легло
и аромата на запалените срещи,
как докосваше ме с огнен зов,
а телата ни оставаха горещи...
Още помня и онази нежна страст,
която ми изгаряше гърдите,
не ще забравя нивга този пламък аз,
в който изгоряхме в дълбините...
Влади Владимиров
Но може би от тези дълбини,
прогонихме от нощи самотата,
намерихме любов и светлини
и нужното за времето-душата!!!
И всеки ек, дори от огнен зов -
събаряше издигнати прегради...
Но вдигнах трон прекрасен на любов -
щом с нея сме изпитали наслади...
© Пламена Владимирова Всички права запазени
за чудесните коментари!
Много ме зарадвахте с Вашите мили думи!!!