29.06.2017 г., 17:43

Прегръдка

Поезия

551 1 5

Прелитат на ята слънца от тишина
и ти си тук и там, и с вятъра се спускаш
над тъмните води, над тъмните била.
Къде съм аз не знам. Но ти си се досетил.
Препускаш в тъмен дъжд. Мъртвешко е навън.
Подгизнал е и подът от вечния си крясък.
Проскърцваща врата, прикапва вътре ужас.
А ти си тишина, а аз съм гукащ бухал...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Galifray (Галифрей Михайлов)

Наистина красиво произведение.

2017-07-12T13:16:32+03:00
Plevel (Силвия Илиева)

Магическа прегръдка!

2017-07-02T13:40:15+03:00
Wali (Виолета Томова)

Намерени са образите , няма лутане, а има находки и внушения... тъжни и дълбоки.

2017-07-01T20:19:34+03:00
thedac (Димитър Драганов)

Прекрасно пресъздадено лице на любовта! Поздравления!

2017-06-29T18:00:07+03:00
rocker (Велин)

Прекрасно е, Йоана! Винаги съм казвал, че тишината е любовта. Поздравявам те!

2017-06-29T17:47:07+03:00