Прегръдка
Нощта ме прегърна с жилави пръсти,
отрони в плътта ми мъгливия дъх.
Звездите потрепват с лъчите могъщи,
просветва загадъчно горския мъх.
Долавям мирис на буря далечна,
влажният вятър напира отвън.
Хладна струя във пазва сърдечна,
дълбае вада със есенен звън.
Всичко наоколо - тъй ненагледно,
толкова малко познавам света.
Открива сърцето път ненадейно,
стаени мечтите по него вървят.
Изгрев и залез в сърцето се срещат,
разтапят ме цялата, сякаш съм взрив.
Все по - прекрасен живота усещам,
дава възможност да бъдеш щастлив!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
