diesto (Данаил Антонов)
1039 617
10.04.2024 г., 17:30 ч.

Прегръдка вместо полет 

  Поезия » Любовна, Философска
472 0 6

Подгонил половината си век 

със устремна засилка към живота, 

не литнах, а търкулнах се в поет,

отскубнал от крилата си перото...

И питам се къде съм съгрешил,

че първо ми отвориха вратата 

след хилядите, дето съм разбил,

онази първо - горе в небесата...

Защото до деня ми жив и днешен,

аз слизам от високото на болката 

с усещане, че мога да съм вечен, 

щом имам преднина със обиколка... 

Това е непосилното в заблудата - 

илюзията среща среден пръст. 

Тълпата вярва в ризата на лудия, 

а ти избираш хапче или кръст... 

А после се учудвам на природата 

и нейните божествени умения, 

как прави, че човек да е приго́ден 

за своите тего́би и вълнения! 

И някъде дълбоко в паметта ми, 

смъртта ме кичи с ангелски крила. 

Затоплям ти ръцете с мойте длани, 

спокоен, че не мога да летя... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

09.04.2024

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Животът ми е песен! И летене
Patrizzia (Надежда Ангелова) Patrizzia
Поезия » Философска
Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени, ...
  316  5  2 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??