Прегръдка вместо полет
Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил,
че първо ми отвориха вратата
след хилядите, дето съм разбил,
онази първо - горе в небесата...
Защото до деня ми жив и днешен,
аз слизам от високото на болката
с усещане, че мога да съм вечен,
щом имам преднина със обиколка...
Това е непосилното в заблудата -
илюзията среща среден пръст.
Тълпата вярва в ризата на лудия,
а ти избираш хапче или кръст...
А после се учудвам на природата
и нейните божествени умения,
как прави, че човек да е приго́ден
за своите тего́би и вълнения!
И някъде дълбоко в паметта ми,
смъртта ме кичи с ангелски крила.
Затоплям ти ръцете с мойте длани,
спокоен, че не мога да летя...
©тихопат.
Данаил Антонов
09.04.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
