Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18473
10.04.2024 г., 20:32 ч.

Животът ми е песен! И летене 

  Поезия » Философска
316 5 2

Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.

Врати не съм разбила, но стени,
това приех за доживотна длъжност.
И кой не пробва да ме промени?
А как ли птица да живее тъжно?

Крилете ми гориха. Не веднъж
и криха самодивската ми риза...
На първия отнел душата мъж,
мъгла и вятър птицата хариза...

Сега по тръни сбирам си пера,
сестрите ми оставят ги за мене.
Отказвам този свят да разбера!
Животът ми е песен! И летене.

Остана ми зачатък на крило,
едно е, но душата ми е птича...
Гори зад мен, каквото е било,
летя към някой, който ме обича

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Прегръдка вместо полет
diesto (Данаил Антонов) diesto
Поезия » Любовна, Философска
Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...
  471  6 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??