Прегръдката на лятото
Уморено лятото си тръгна,
поднесе пълен кош на есента,
събрало в своята прегръдка,
роденото от щедрата земя.
На птиците с лъчи помаха,
поели своя път до пролетта.
Да помнят те, че там ги чакат
стряхата и родните места.
Откъсна дъхава смокиня,
раздала сладост на земята.
Гро́здовете не подмина,
кехлибар наля си за душата.
В дизайнер моден се превърна,
скрои най-хубавата рокля.
За сбогом есента прегърна,
на слънцето заръча да я топли.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
