Уморено лятото си тръгна,
поднесе пълен кош на есента,
събрало в своята прегръдка,
роденото от щедрата земя.
На птиците с лъчи помаха,
поели своя път до пролетта.
Да помнят те, че там ги чакат
стряхата и родните места.
Откъсна дъхава смокиня,
раздала сладост на земята.
Гро́здовете не подмина,
кехлибар наля си за душата.
В дизайнер моден се превърна,
скрои най-хубавата рокля.
За сбогом есента прегърна,
на слънцето заръча да я топли.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
