Прегръщай ме, когато ти потрябвам.
Прегръдката ти няма да ме задуши.
Прегръдка и на мен ми трябва,
крещенето да заглуши.
Прегръдка и на теб ти трябва,
за да откриеш своя собствен мрак,
за да откриеш колко те ограбва
страхът от "кой", "защо" и "как".
Под орехите, на дебела сянка
ще седнем да си прочетем
една забравена читанка,
букварчето за "теб" и" мен".
И ще ни чукнат орехите зрели
по умните глави на старостта,
когато мнооого, много поумнели
ще сме лишени бавно от страстта.
Прегръщай ме, но спри да искаш,
от слабостта си, да направя храм.
И спри до болка да ме стискаш.
Аз нямам повече какво да дам!
© Цветка Колева Всички права запазени