Apr 26, 2018, 10:31 PM

Прегръщай ме

1.6K 1 3

Прегръщай ме, когато ти потрябвам. 
Прегръдката ти няма да ме задуши. 
Прегръдка и на мен ми трябва,
крещенето да заглуши.

 

Прегръдка и на теб ти трябва, 
за да откриеш своя собствен мрак,
за да откриеш колко те ограбва
страхът от "кой", "защо" и "как".

 

Под орехите, на дебела сянка
ще седнем да си прочетем
една забравена читанка,
букварчето за "теб" и" мен".

 

И ще ни чукнат орехите зрели
по умните глави на старостта,
когато мнооого, много поумнели
ще сме лишени бавно от страстта.

 

Прегръщай ме, но спри да искаш,
от слабостта си, да направя храм.
И спри до болка да ме стискаш.
Аз нямам повече какво да дам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветка Колева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...