Прегръщам мрака,
приятел ми е верен,
изповядваам се на него.
Загърбих светлината
и тя ме пренебрегна,
не даде ми утеха.
Луната с облаци покри се,
не иска да ме види,
съдбата си проклинам.
Прегръщам мрака,
никого не чакам,
надеждите... убих ги.
© Богдана Маринова Всички права запазени