Тежи ли вече гроздето над къщата
в прегърбения профил на нощта?
За вкиснатото вино ли се връщаш
по вените горчилката разлял?
Живота пресоли ли го с капризи?
От устните прехапани до кръв
тъга тече на тясната ти риза,
и гърчи се във болната ти гръд.
И топлиш си ръцете в леден огън
И нищо не гори като преди.
А Бог си взе каквото ти е давал
че имането кой ли го цени? ...