Прегърбеният профил на нощта
Тежи ли вече гроздето над къщата
в прегърбения профил на нощта?
За вкиснатото вино ли се връщаш
по вените горчилката разлял?
Живота пресоли ли го с капризи?
От устните прехапани до кръв
тъга тече на тясната ти риза,
и гърчи се във болната ти гръд.
И топлиш си ръцете в леден огън
И нищо не гори като преди.
А Бог си взе каквото ти е давал
че имането кой ли го цени?
Че имането губи своя смисъл
Какво си взел, къде го разпиля?
Ако със сока в гроздето си писал
по сушата нестигнали писма,
какво ти е останало в сърцето?
Вземи си най-изгнилото зърно
от гроздето. В очите на детето
каквото беше - просто е било.
А уж са само някакви години
А сивите коси не се броят.
За гроздето изгнило ще простиш ли
в прегърбения профил на нощта?
© Деница Гарелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Наде, гоним се 😁❤️❤️
-
Разкош!
-
Благодаря, мила 🌹❤️
-
Прекрасно, Дени! И тъжно!!
-
Eй, благодаря, Доре
-
Кети
-
Стихът е много оригинален
-
Юрии, от липсата на принц :D
-
Дени, от къде ги черпиш тея мъдрости! 😊 Хубаво е! 😊
-
Благодаря, Дочка! Страхотен поетичен отговор, а и аз се възхищавам на таланта ти и се радвам, че си тук!
Красе... Времето не прави компромиси...
Пепи, благодаря, мила 🌷
Стойчо, когато нещо не може да се върне, ни кара да го изживяваме по този начин..
Деа, благодаря ти 🌹
Марианче, незабравими и непростими..
Благодаря, че се спряхте тук.
Слънчев ден ❤️☀️ -
Много болка и много истина...
-
Тук като че ли има нещо безвъзвратно изгубено...
Пълно с болка и тъга! -
Мн ми хареса
-
Уф- ребром и доста безкомпромисно!
-
"А Бог си взе каквото ти е давал
че имането кой ли го цени? "
Така си е. Изгубеното се цени тогава
когато в липса се превърне то.
Животът не е почести и слава
а радост, сълзи, смях в едно зърно...
Поздравления за красивата мъдрост...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
