Прегърбеният профил на нощта
Тежи ли вече гроздето над къщата
в прегърбения профил на нощта?
За вкиснатото вино ли се връщаш
по вените горчилката разлял?
Живота пресоли ли го с капризи?
От устните прехапани до кръв
тъга тече на тясната ти риза,
и гърчи се във болната ти гръд.
И топлиш си ръцете в леден огън
И нищо не гори като преди.
А Бог си взе каквото ти е давал
че имането кой ли го цени?
Че имането губи своя смисъл
Какво си взел, къде го разпиля?
Ако със сока в гроздето си писал
по сушата нестигнали писма,
какво ти е останало в сърцето?
Вземи си най-изгнилото зърно
от гроздето. В очите на детето
каквото беше - просто е било.
А уж са само някакви години
А сивите коси не се броят.
За гроздето изгнило ще простиш ли
в прегърбения профил на нощта?
© Деница Гарелова All rights reserved.
