Прегърни ме! Изгони страховете!
Прегърни ме! Изгони страховете!
Премина черен облак в тъмнината,
открадна в мигом нежния ми глас,
тя дебне ме, над мене има власт!
Прегърни ме! Изгони страховете
вплели с окови душата ми в плен!
Стопли ми сърцето, стопи ледовете
вградили сенки в безмълвния ден!
Вилнеят в мен съмнения, тревоги,
със меч пронизват моите крила,
при всеки опит или сили нови -
натискат ме надолу в пропастта!
Прегърни ме! Изгони страховете
вплели с окови душата ми в плен!
Стопли ми сърцето, стопи ледовете
вградили сенки в безмълвния ден!
Притиска ме небето буреносно,
тъй слязло ниско върху мен,
сковава волята, сърцето съдбоносно
- духът ми паднал е... обезверен!
Прегърни ме! Изгони страховете
вплели с окови душата ми в плен!
Стопли ми сърцето, стопи ледовете
вградили сенки в безмълвния ден!
С тревоги трудно любовта живее
до смърт ранена с огнена стрела,
да стане пред мишената не смее,
да вярва пак и да споделя обичта!
Прегърни ме! Изгони страховете
вплели с окови душата ми в плен!
Стопли ми сърцето, стопи ледовете
вградили сенки в безмълвния ден!
Подай ръце си топли, властни,
вплети ме във мечти, копнежи, страсти
и когато съм сама във тишината
спокойно ще притихна от любов богата!
Прегърни ме! Изгони страховете
вплели с окови душата ми в плен!
Стопли ми сърцето, стопи ледовете
вградили сенки в безмълвния ден!
Лъчиста
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЛЪЧИСТА Всички права запазени
