Прегърни ме! Изгони страховете! Премина черен облак в тъмнината, открадна в мигом нежния ми глас,
от доста време слушам тишината, тя дебне ме, над мене има власт! Прегърни ме! Изгони страховете вплели с окови душата ми в плен! Стопли ми сърцето, стопи ледовете вградили сенки в безмълвния ден! Вилнеят в мен съмнения, тревоги, със меч пронизват моите крила, при всеки опит или сили нови - натискат ме надолу в пропастта! Прегърни ме! Изгони страховете вплели с окови душата ми в плен! Стопли ми сърцето, стопи ледовете вградили сенки в безмълвния ден! Притиска ме небето буреносно, тъй слязло ниско върху мен, сковава волята, сърцето съдбоносно - духът ми паднал е... обезверен! Прегърни ме! Изгони страховете вплели с окови душата ми в плен! Стопли ми сърцето, стопи ледовете вградили сенки в безмълвния ден! С тревоги трудно любовта живее до смърт ранена с огнена стрела, да стане пред мишената не смее, да вярва пак и да споделя обичта! Прегърни ме! Изгони страховете вплели с окови душата ми в плен! Стопли ми сърцето, стопи ледовете вградили сенки в безмълвния ден! Подай ръце си топли, властни, вплети ме във мечти, копнежи, страсти и когато съм сама във тишината спокойно ще притихна от любов богата! Прегърни ме! Изгони страховете вплели с окови душата ми в плен! Стопли ми сърцето, стопи ледовете вградили сенки в безмълвния ден! Лъчиста
Next from category
Next from the author
Вплели с окови душата ми в плен!
Стопли ми сърцето, стопи ледовете,
вградили сенки в безмълвния ден!
От тази творба, ще стане чудесна песен!
Дерзай!