Прегърни тази любов
Прегърни тази любов,
стига си хленчила, мила,
във живота лукав и суров
любовта ни остана без сила.
Прегърни тази любов,
тя е глуха и все боледува,
във безпътния дяволски век
любовта ни кой ще лекува?
Депресиран до кости съм аз,
теб те гони стоически стреса,
ако имаш рецепта, я дай
и не питай сърцата къде са!
За любов не са нужни пари,
но със тях любовта ще се сгрее,
всички сметки когато платим,
любовта ни пак ще живее.
Прегърни тази любов,
остави я да спи, да си дреме,
уморена е, знаеш, нали -
задушена от дневни проблеми.
Тя не иска ни хляб, ни вода
и се храни единствено с чувства,
щом прибавим и капка сълза,
любовта се превръща в изкуство!
Не! Не сипвай в раната сол
и не искай да моли, да страда,
тази наша голяма любов
все гори на житейската клада.
Прегърни тази любов,
като жар-птица тя ще изтлее,
ще възкръсне, аз съм готов
още сто години с теб да живеем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени
