29.06.2010 г., 9:42

Преживяна любов

934 0 0

Усмихваш се?
И, може би, си мислиш, че
по теб ще страдам цял живот.
Усмихваш се, 
защото вярваш в моята любов -
за теб омразата е непозната.
Грешиш!
Ще те изтръгна от сърцето си разбито,

ще стъпча всичко старо във калта.
Да се обръщам е нещо непривично.
Отивам си, потъвайки в нощта.
Ще плачеш, ще проклинаш,
ще се питаш кога, защо и как
и, ако боли те, 
дано да си разбрала,

че БОЛКАТА - това е ЛЮБОВТА!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолин Асенов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...