Jun 29, 2010, 9:42 AM

Преживяна любов

  Poetry » Love
936 0 0

Усмихваш се?
И, може би, си мислиш, че
по теб ще страдам цял живот.
Усмихваш се, 
защото вярваш в моята любов -
за теб омразата е непозната.
Грешиш!
Ще те изтръгна от сърцето си разбито,

ще стъпча всичко старо във калта.
Да се обръщам е нещо непривично.
Отивам си, потъвайки в нощта.
Ще плачеш, ще проклинаш,
ще се питаш кога, защо и как
и, ако боли те, 
дано да си разбрала,

че БОЛКАТА - това е ЛЮБОВТА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолин Асенов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...