Jun 29, 2010, 9:42 AM

Преживяна любов

  Poetry » Love
937 0 0

Усмихваш се?
И, може би, си мислиш, че
по теб ще страдам цял живот.
Усмихваш се, 
защото вярваш в моята любов -
за теб омразата е непозната.
Грешиш!
Ще те изтръгна от сърцето си разбито,

ще стъпча всичко старо във калта.
Да се обръщам е нещо непривично.
Отивам си, потъвайки в нощта.
Ще плачеш, ще проклинаш,
ще се питаш кога, защо и как
и, ако боли те, 
дано да си разбрала,

че БОЛКАТА - това е ЛЮБОВТА!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолин Асенов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...