M1234567891 (Миночка Митева)
432 13144
15.12.2011 г., 11:24 ч.

Преживяно 

  Поезия
466 0 11

Наоколо  всичко  е  бяло, невинно,

сгушено в студена тишина,

с топли чувства  душата залива,

спомен, доплувал в нощта.

Невидима длан ме повежда нататък

по пътеки, обрасли от младост,

оплели  на храстите розови мрежи,

с еликсир от наслада и радост.

Взирам се в дънер, потънал във мъх,

не видях издълбаните букви,

с огнен език следите  изтрил

пожарът на годините бурни.

Приседнах смирено, останах без дъх,

като актьор от измислен театър,

своята роля, на моята младост,

изиграла бях безвъзвратно...

Вятър подухва нехайно в косите, 

навява помисли бели,

привлече ме  замък, огрян от лъчите,

и в него мечтите ми цели.

 

© Миночка Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??