M1234567891 (Миночка Митева)
418 12731
15 dic 2011, 11:24

Преживяно 

  Poesía
427 0 11

Наоколо  всичко  е  бяло, невинно,

сгушено в студена тишина,

с топли чувства  душата залива,

спомен, доплувал в нощта.

Невидима длан ме повежда нататък

по пътеки, обрасли от младост,

оплели  на храстите розови мрежи,

с еликсир от наслада и радост.

Взирам се в дънер, потънал във мъх,

не видях издълбаните букви,

с огнен език следите  изтрил

пожарът на годините бурни.

Приседнах смирено, останах без дъх,

като актьор от измислен театър,

своята роля, на моята младост,

изиграла бях безвъзвратно...

Вятър подухва нехайно в косите, 

навява помисли бели,

привлече ме  замък, огрян от лъчите,

и в него мечтите ми цели.

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??