Преживяно
Наоколо всичко е бяло, невинно,
сгушено в студена тишина,
с топли чувства душата залива,
спомен, доплувал в нощта.
Невидима длан ме повежда нататък
по пътеки, обрасли от младост,
оплели на храстите розови мрежи,
с еликсир от наслада и радост.
Взирам се в дънер, потънал във мъх,
не видях издълбаните букви,
с огнен език следите изтрил
пожарът на годините бурни.
Приседнах смирено, останах без дъх,
като актьор от измислен театър,
своята роля, на моята младост,
изиграла бях безвъзвратно...
Вятър подухва нехайно в косите,
навява помисли бели,
привлече ме замък, огрян от лъчите,
и в него мечтите ми цели.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
