Наоколо всичко е бяло, невинно,
сгушено в студена тишина,
с топли чувства душата залива,
спомен, доплувал в нощта.
Невидима длан ме повежда нататък
по пътеки, обрасли от младост,
оплели на храстите розови мрежи,
с еликсир от наслада и радост.
Взирам се в дънер, потънал във мъх,
не видях издълбаните букви,
с огнен език следите изтрил
пожарът на годините бурни. ...