Прекрасно утро
Прекрасно утро е, събуждам се зомбирана,
луната пълна силите изпила,
и мисля: - Утро е и време за умиране,
очите си отваряйки насила.
Прекрасно утро е, усмихва ми се кучето,
едно врабче бърбори ли бърбори.
А котката си мисли: - Ще си го получи то!
Лениво симулирайки умора.
Прекрасно утро е и вятърът целува ме,
и паяче ми обещава вечност.
Не ми оставя и минутка за умуване,
животните ме учат на човечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
