Прекрасно утро е, събуждам се зомбирана,
луната пълна силите изпила,
и мисля: - Утро е и време за умиране,
очите си отваряйки насила.
Прекрасно утро е, усмихва ми се кучето,
едно врабче бърбори ли бърбори.
А котката си мисли: - Ще си го получи то!
Лениво симулирайки умора.
Прекрасно утро е и вятърът целува ме,
и паяче ми обещава вечност.
Не ми оставя и минутка за умуване,
животните ме учат на човечност.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
