Прекръсти се преди сбогуване
Всяка раздяла е свещена прямота.
Не ме целувай на тръгване...
остави ме в мълчание от самота...
След време, по-малко ме обичай,
като пламъка на изгаряща свещ...
И не променяй различия...
отдавна изгубиха смисъл, подредба и ред...
И с мисъл не смей да ме докосваш.
Не понасям нежност след сбогуване.
Защото кръстът е тежък, като анатемосване...
а аз няма да помахам на тръгване...
Прости си вместо мене.
И мълчи. Наранен, сетне се зови.
А аз на мене ще простя вместо тебе...
И в сълзите ще прелиствам мислите...
че винаги боли...
И пак по-мъжки ме обичай.
На инат или пък за суета...
И в съня рисувай ме, после прелиствай,
мене... и мойта грешна самота...
Но сега прекръсти се преди сбогуване.
И аз ще замълча в смирение...
Стигнахме до края и отново тръгваме...
На дòбър час! Усмивка давам ти...
последна от мене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.