5.08.2006 г., 19:35

Прекършени криле

842 0 5
Прекършени криле
Весела Кънчева

Летях високо и свободно в
Небето-
Защото крила да летя ми даде
Любовта.

Безброй стрели забиваха се
в мен-
Но да прекършат не успяха
моя блян.

Макар прободена с безброй
Стрели
Аз пак летях дори и трудно
В небесата.

Но щом заби в мен стрелата си
и Ти-
В тоз миг замря прободеното ми
Сърце.

Душата ми въздъхна с болка
глухо-
И полетях надолу към земята
бързо...

Простреляна не можех повече аз
да летя-
Прекършени от теб самия бяха
моите крила.

Лежеше на асфалта птица с
пречупени криле-
И само погледът й тъжен в небето още
беше устремен.

21.04.2006г.
София, България

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, приятели1
  • Много интересно Веси!

    Джей,почти перфект! Понякога "във" помага за запазване /не за спазване/ на ритъма, но ти ги знаеш тези неща, ти си вряла и кипяла -
    -със шепота на утринния зов,
    безмълвен, някога суров,
    ти търсиш нежно здрача
    и винаги потъваш в него.
    Но не да се удавиш, а...събудиш!

    Това за теб.

    Но когато нещо ври и прекипи, има опасност от прозаичното "Загори-тенджера"!

    благо и истинско
  • Така е!
    "Макар прободена с безброй
    Стрели
    Аз пак летях дори и трудно
    В небесата.

    Но щом заби в мен стрелата си
    и Ти-
    В тоз миг замря прободеното ми
    Сърце."
    Сърцето е ранимо от най близките до него!
    И аз те поздравявам!
  • Много хубаво описваш болката. Силно е, Веси!
  • Прободена от любовта...Прекършените криле зарастват някога, но допира на стрелата се помни. Поздравявам те, Веси.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...