Aug 5, 2006, 7:35 PM

Прекършени криле

  Poetry
841 0 5
Прекършени криле
Весела Кънчева

Летях високо и свободно в
Небето-
Защото крила да летя ми даде
Любовта.

Безброй стрели забиваха се
в мен-
Но да прекършат не успяха
моя блян.

Макар прободена с безброй
Стрели
Аз пак летях дори и трудно
В небесата.

Но щом заби в мен стрелата си
и Ти-
В тоз миг замря прободеното ми
Сърце.

Душата ми въздъхна с болка
глухо-
И полетях надолу към земята
бързо...

Простреляна не можех повече аз
да летя-
Прекършени от теб самия бяха
моите крила.

Лежеше на асфалта птица с
пречупени криле-
И само погледът й тъжен в небето още
беше устремен.

21.04.2006г.
София, България

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела Кънчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви, приятели1
  • Много интересно Веси!

    Джей,почти перфект! Понякога "във" помага за запазване /не за спазване/ на ритъма, но ти ги знаеш тези неща, ти си вряла и кипяла -
    -със шепота на утринния зов,
    безмълвен, някога суров,
    ти търсиш нежно здрача
    и винаги потъваш в него.
    Но не да се удавиш, а...събудиш!

    Това за теб.

    Но когато нещо ври и прекипи, има опасност от прозаичното "Загори-тенджера"!

    благо и истинско
  • Така е!
    "Макар прободена с безброй
    Стрели
    Аз пак летях дори и трудно
    В небесата.

    Но щом заби в мен стрелата си
    и Ти-
    В тоз миг замря прободеното ми
    Сърце."
    Сърцето е ранимо от най близките до него!
    И аз те поздравявам!
  • Много хубаво описваш болката. Силно е, Веси!
  • Прободена от любовта...Прекършените криле зарастват някога, но допира на стрелата се помни. Поздравявам те, Веси.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...