Прекършени криле
Весела Кънчева
Летях високо и свободно в
Небето-
Защото крила да летя ми даде
Любовта.
Безброй стрели забиваха се
в мен-
Но да прекършат не успяха
моя блян.
Макар прободена с безброй
Стрели
Аз пак летях дори и трудно
В небесата.
Но щом заби в мен стрелата си
и Ти-
В тоз миг замря прободеното ми
Сърце.
Душата ми въздъхна с болка
глухо-
И полетях надолу към земята
бързо...
Простреляна не можех повече аз
да летя-
Прекършени от теб самия бяха
моите крила.
Лежеше на асфалта птица с
пречупени криле-
И само погледът й тъжен в небето още
беше устремен.
21.04.2006г.
София, България
© Весела Кънчева All rights reserved.
