5 ago 2006, 19:35

Прекършени криле 

  Poesía
629 0 5
Прекършени криле
Весела Кънчева

Летях високо и свободно в
Небето-
Защото крила да летя ми даде
Любовта.

Безброй стрели забиваха се
в мен-
Но да прекършат не успяха
моя блян.

Макар прободена с безброй
Стрели
Аз пак летях дори и трудно
В небесата.

Но щом заби в мен стрелата си
и Ти-
В тоз миг замря прободеното ми
Сърце.

Душата ми въздъхна с болка
глухо-
И полетях надолу към земята
бързо...

Простреляна не можех повече аз
да летя-
Прекършени от теб самия бяха
моите крила.

Лежеше на асфалта птица с
пречупени криле-
И само погледът й тъжен в небето още
беше устремен.

21.04.2006г.
София, България

© Весела Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, приятели1
  • Много интересно Веси!

    Джей,почти перфект! Понякога "във" помага за запазване /не за спазване/ на ритъма, но ти ги знаеш тези неща, ти си вряла и кипяла -
    -със шепота на утринния зов,
    безмълвен, някога суров,
    ти търсиш нежно здрача
    и винаги потъваш в него.
    Но не да се удавиш, а...събудиш!

    Това за теб.

    Но когато нещо ври и прекипи, има опасност от прозаичното "Загори-тенджера"!

    благо и истинско
  • Така е!
    "Макар прободена с безброй
    Стрели
    Аз пак летях дори и трудно
    В небесата.

    Но щом заби в мен стрелата си
    и Ти-
    В тоз миг замря прободеното ми
    Сърце."
    Сърцето е ранимо от най близките до него!
    И аз те поздравявам!
  • Много хубаво описваш болката. Силно е, Веси!
  • Прободена от любовта...Прекършените криле зарастват някога, но допира на стрелата се помни. Поздравявам те, Веси.
Propuestas
: ??:??