5 ago 2006, 19:35

Прекършени криле

  Poesía
845 0 5
Прекършени криле
Весела Кънчева

Летях високо и свободно в
Небето-
Защото крила да летя ми даде
Любовта.

Безброй стрели забиваха се
в мен-
Но да прекършат не успяха
моя блян.

Макар прободена с безброй
Стрели
Аз пак летях дори и трудно
В небесата.

Но щом заби в мен стрелата си
и Ти-
В тоз миг замря прободеното ми
Сърце.

Душата ми въздъхна с болка
глухо-
И полетях надолу към земята
бързо...

Простреляна не можех повече аз
да летя-
Прекършени от теб самия бяха
моите крила.

Лежеше на асфалта птица с
пречупени криле-
И само погледът й тъжен в небето още
беше устремен.

21.04.2006г.
София, България

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Кънчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, приятели1
  • Много интересно Веси!

    Джей,почти перфект! Понякога "във" помага за запазване /не за спазване/ на ритъма, но ти ги знаеш тези неща, ти си вряла и кипяла -
    -със шепота на утринния зов,
    безмълвен, някога суров,
    ти търсиш нежно здрача
    и винаги потъваш в него.
    Но не да се удавиш, а...събудиш!

    Това за теб.

    Но когато нещо ври и прекипи, има опасност от прозаичното "Загори-тенджера"!

    благо и истинско
  • Така е!
    "Макар прободена с безброй
    Стрели
    Аз пак летях дори и трудно
    В небесата.

    Но щом заби в мен стрелата си
    и Ти-
    В тоз миг замря прободеното ми
    Сърце."
    Сърцето е ранимо от най близките до него!
    И аз те поздравявам!
  • Много хубаво описваш болката. Силно е, Веси!
  • Прободена от любовта...Прекършените криле зарастват някога, но допира на стрелата се помни. Поздравявам те, Веси.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....