23.03.2007 г., 11:44

ПРЕЛИВАНЕ

1.1K 0 23

Думите увиснаха във въздуха,

бавно се прелисти тишината.

Всичко преживяно не е истина,

светлото прелива в тъмнината.

Стъпките потъват в черни пясъци,

сив - дъждът след време ги отмива.

Птиците изплакват се със писъци,

аз съм тук, а ти натам отиваш.

Слънцето прегръща се с Луната,

облаците в плащове са скрити.

Как сега да търся светлината,

болките-игли са в мене впити.

Краят ми е новият любовник.

Този, който тръгна, бе Начало.

Днес го любих, беше за последно.

Черното прелива се във бяло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...