Mar 23, 2007, 11:44 AM

ПРЕЛИВАНЕ

  Poetry
1.1K 0 23

Думите увиснаха във въздуха,

бавно се прелисти тишината.

Всичко преживяно не е истина,

светлото прелива в тъмнината.

Стъпките потъват в черни пясъци,

сив - дъждът след време ги отмива.

Птиците изплакват се със писъци,

аз съм тук, а ти натам отиваш.

Слънцето прегръща се с Луната,

облаците в плащове са скрити.

Как сега да търся светлината,

болките-игли са в мене впити.

Краят ми е новият любовник.

Този, който тръгна, бе Начало.

Днес го любих, беше за последно.

Черното прелива се във бяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...