1.03.2013 г., 19:06

Прелъстен

790 0 1

Сън не ме лови и пиша...

Ще го пратя, може би.

Ала без да се подпиша,

пък дано се сетиш ти

на кого си с мигли пърхала

и ума му си отвяла.

А душата му пияна

от ракия отлежала

в рими взела та пропяла.

Та цяло село му се смее,

где се чуло и видяло

попа за любов да пее.

Аз май взех, та се издадох,

Бог над мен да се смили!

Как да водя литургия утре,

на черква като дойдеш ти?!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Врабчето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....