Прелюдия
по Реймънд Чандлър
Когато всичко си дойде на място,
видът ѝ обещаваше скандал.
И не че непременно беше ясно,
но мислеше, че банка би обрал,
с готовност би отседнал и в пандиза,
за да избегне този монолог,
че на разстроена девица в криза
да нямаш вяра, ще рече и Бог.
Обаче! срещата им бе съдбовна –
тя бе красива, той пък – отегчен.
Във въздуха витаеше греховност,
съблазън, лек парфюм и стар рефрен,
звънтящ с гласа на шарена латерна.
Паважът бе непредвидим капан –
захапа тока ѝ… не бе ранена,
но случката бе повод за роман.
Чорапът с бримка бе една подробност,
но не и нейният полулетеж.
Ах, колко, предполагам, е удобно
на мъж в ръцете да се озовеш
в една почти парижка мизансцена,
която подло включва и Амур…
… тук тя облиза устната червена
и сякаш гръмна шашка със барут.
….
Че огъня мъжете са открили
(за всички Прометей е, значи, факт)
… жените… то е истина горчива,
да си играят с него знаят как.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
