Прелюдия към светлината
Прелюдия към светлината
1 част
Сътворението
„А земята беше пуста и неустроена и
Тъмнината покриваше бездната: и Бо–
Жият дух се носеше над водата: И Бог
Каза – Да бъде Светлина!
И стана светлина.”
Битие – глава 1 стих 2 и 3
И беше нощ, и първи ден роди се осветен.
И Бог тревата сътвори и гъстите гори.
И нощ дойде и съмна се – един прекрасен знак,
Когато чезне вече мрак и светва утро пак.
Бог светлината окачи на лунните лъчи.
Морето с обич зашумя край топлата земя.
След тази нощ - отново ден и слънцето мълчи.
Морето с поглед уморен потъва във лъчи…
И бе отново сътворен пореден божи ден –
За живи твари отреден и с мъдрост подреден.
И се раздвижиха цветя и храсти, и листа,
Раздвижиха се рибите, сред морската вода.
И ангели с небесен звън разтвориха крила.
И песен се разля навън, и мирис на смола..
И носеше се аромат, и Бог подаде знак –
И ароматните треви наведоха глави.
Над тях разнесе се нощта – погали тя пръстта
И пак подскочи светъл ден от слънце озарен.
Синчец, тинтява и зюмбюл и див разцъфнал гюл
С упойващ мамещ аромат направиха парад.
Парад – триумфа на деня и биде светлина –
И Бог човека сътвори, и с обич го дари.
И Той високо изяви сред птици и треви,
Сред всички риби, зверове:”Човек ще се зове!”
И сне последния товар – нарече го Той „Цар”.
Човекът цар ще е за вас до сетния ви час!”
И ширнаха се тук треви, реки сред тях блестят.
Морето пее своя химн и ручеи шептят…
Горите, влюбени в деня , израснаха за миг.
Вълните радостно в брега разбиваха се с вик.
О слезте ниско , Небеса! Елате зверове!
Елате стари и деца, че Бог сега зове!
И биде ден, и биде нощ. След нея светлина
И вместо хаос – бе разкош сред чудната земя.
Градини спускат се нашир, сред тях пък зреещ плод
И Бог с любов благослови и пожела живот.
И ето Ева и Адам в Едемския си рай.
Кой може тази благодат сега да пожелай?
Ден шести вече свършен бе под синьото небе.
Потоци слизаха със звън и сякаш бе вълшебен сън.
В реки и светли езера водата буйна се събра.
Балканът с обич я обгърна, във водопади я превърна.
И тича тя в неспирен бяг да стигне до далечен бряг,
Докато весела, засмяна, превърна се във морска пяна.
И свърши нощ, и биде ден, потънал в погледа зелен
На неизбродни планини , възседнал сините вълни.
Раздвижиха се цветовете, разхождаха се зверовете,
И птича песен с нежен глас в стадата спусна се в тоз час.
Маймуни в клоните лежаха и твари вси се тук събраха.
И носеше се зов в простора, и Бог зовеше всички хора.
За вас създаде този свят. Бъдете в него като цвят!
Едно вълшебство на земята, целувката на светлината!
Бъдете ласката на пролет и устрема на птичи полет,
И топлината на лъчите, мистерията на звездите!
Тоз свят е раят на земята и Бог докосна му ребрата –
На онзи, първия Адам, и Ева му поднесе сам.
Да се обичат и плодят, света безмерно да множат
И да живеят със любов до Втория Вселенски зов!
Но не! Човекът не разбра и тази обич той презря,
И онзи старолетен змей затуй и днес живей.
Защото вместо Бог, Адам послуша Ева там,
Когато старата змия направи го за срам.
За този грях наказан бе – под синьото небе,
Догдето с Ева той живей, през сълзи да се смей!
Да! Ний безумци сме несрети, затуй навеки сме проклети.
Със непосилен труд и пот ще минем ний през тоз живот.
Със болка в мъка синовете ще раждаме през вековете,
Догдето пак се върнем тук при сладкия небесен звук.
И Бог повдигна се на трона и бе провъзгласен закона.
Бе с мъничка поправка само, но по-надолу цяло рамо .
Човекът ще е господар – това от Бог е дар,
Но само в земния предел. Небето Бог е взел.
Ще бъде Цар и роб на веки – ще ходи в трудните пътеки
За туй, че първите си дни на грях се подчини!
И биде ден, но тъмно бе под синьото небе
Защото трябваха очи за светлите лъчи.
И биде звън – небесен хор, но чуваше се спор.
Човекът имаше уши, но сам ги заглуши.
И бе с уста, и бе с език, но не издаде вик,
Когато братска кръв проля сред плодните поля.
И спусна се човекът-звяр. Нали роден е Цар –
Той своя брат да подчини на пагубни злини.
Затуй битува днес в света – вместо любов – скръбта.
Затуй, че този глупав цар е станал господар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
