17.08.2020 г., 11:43 ч.

Прелюдия към светлината 

  Поезия » Любовна
930 12 23

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ СВЕТЛИНАТА

 

Щом слънцето със златен показалец

застърже връз смълчаните комини,

а после на пчелите – подир залез,

разкажа как денят ми е преминал,

и сетне заприиждат на талази,

светулчици със балните си рокли,

в кенарените августовски пазви

ухае на смокини и на топло.

 

Което носех с мене, съм раздала,

останала е само стиска плява.

Когато тишината бликне в бяло,

ненужни са и почести, и слава.

Монетите изгубват своя блясък,

понякога дори дрънчат бездомно.

Дано стихът ми бързешком надраскан,

една сълза у някого отрони.

 

Копнея да попия светлината,

прелее ли над покривите тъмни.

Поела съм дела си без остатък.

Обичай ме и знам, че ще разсъмне.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??