yotovava (Валентина Йотова)
2630 22218
17 авг. 2020 г., 11:43

Прелюдия към светлината 

  Поэзия » Любовная
1021 12 23

ПРЕЛЮДИЯ КЪМ СВЕТЛИНАТА

 

Щом слънцето със златен показалец

застърже връз смълчаните комини,

а после на пчелите – подир залез,

разкажа как денят ми е преминал,

и сетне заприиждат – на талази,

светулчици със балните си рокли,

в кенарените августовски пазви

ухае на смокини и на топло.

 

Което носех с мене, съм раздала,

останала е само стиска плява.

Когато тишината бликне в бяло,

ненужни са и почести, и слава.

Монетите изгубват своя блясък,

понякога дори дрънчат бездомно.

Дано стихът ми – бързешком надраскан,

една сълза у някого отрони.

 

Копнея да попия светлината,

прелее ли над покривите тъмни.

Поела съм дела си – без остатък.

Обичай ме – и знам, че ще разсъмне.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??