Aug 17, 2020, 11:43 AM

Прелюдия към светлината 

  Poetry » Love
4.9 / 18
1090 12 23
Щом слънцето със златен показалец
застърже връз смълчаните комини,
а после на пчелите – подир залез,
разкажа как денят ми е преминал,
и сетне заприиждат – на талази,
светулчици със балните си рокли,
в кенарените августовски пазви
ухае на смокини и на топло.
Което носех с мене, съм раздала,
останала е само стиска плява.
Когато тишината бликне в бяло,
ненужни са и почести, и слава. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Random works

More works »