Прелюдия за... мечта
Величествено и страшно.
Вълнуващо като самия живот.
Всяка мълния раздираща тъмното.
Всеки тътен отекващ в тихото с власт.
Аз гледам това само от моя прозорец...
а искам да си до мен...
и да те целуна...
но не на прозореца...
а вън...
под буйния дъжд на Могъществото...
А след всичко това да е красиво... и тихо!
Отново с много щурци и отново...
със теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
