Премигване с късмет
На рамото ми премижа́ калинка.
Събира полет в полъх от дъха́.
В косите есента премята бримка.
Води ме моля те, накрай света!
Където птиците
не са в сезони,
на остров от сапфири
спи дъждът,
а дните – лотоси озонови...
... как няма връщане, а има път?
Смалявам се без никакво вълшебство
до рифен ирис в топли глъбини.
По устните безшумна нота тре́пна:
„До края с мен, до края остани!“
Калинката
от рамото отлитна.
На скулата кайсия
ка́пна мед.
Ти за какво одеве ме попита...?
А, мигличка е, па́дна за късмет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени