На рамото ми премижа́ калинка.
Събира полет в полъх от дъха́.
В косите есента премята бримка.
Води ме моля те, накрай света!
Където птиците
не са в сезони,
на остров от сапфири
спи дъждът,
а дните – лотоси озонови...
... как няма връщане, а има път?
Смалявам се без никакво вълшебство
до рифен ирис в топли глъбини. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация