Премигване с късмет
На рамото ми премижа́ калинка.
Събира полет в полъх от дъха́.
В косите есента премята бримка.
Води ме моля те, накрай света!
Където птиците
не са в сезони,
на остров от сапфири
спи дъждът,
а дните – лотоси озонови...
... как няма връщане, а има път?
Смалявам се без никакво вълшебство
до рифен ирис в топли глъбини.
По устните безшумна нота тре́пна:
„До края с мен, до края остани!“
Калинката
от рамото отлитна.
На скулата кайсия
ка́пна мед.
Ти за какво одеве ме попита...?
А, мигличка е, па́дна за късмет!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
