На рамото ми премижа́ калинка.
Събира полет в полъх от дъха́.
В косите есента премята бримка.
Води ме моля те, накрай света!
Където птиците
не са в сезони,
на остров от сапфири
спи дъждът,
а дните – лотоси озонови...
... как няма връщане, а има път?
Смалявам се без никакво вълшебство
до рифен ирис в топли глъбини. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up