Премълчано на разсъмване
Простил съм ти отдавна, но защо ли
мисълта за тебе тлее още?
Аз виждал съм те в най-различни роли,
в най-дългите непредвими нощи.
Изтиквам от пространството полека
наглед уж непотребните неща.
Но тръгнал ли съм по една пътека,
встрани да кривна как да се реша?
Ти не мисли, че искам да те моля.
И да го сторя – смисъл не видях
Валяло е през всяка нова пролет,
преди отвън да се отрупа с цвят.
Желанията ми - безкрайно чисти,
едва ли могат да те накърнят.
Живея между няма и не искам
и все по-празен става моят свят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Слави Тодоров Всички права запазени
