slavi2002 (Слави Тодоров)
92 164
10.06.2022 г., 17:12 ч.  

Премълчано на разсъмване 

  Поезия » Любовна
498 8 4

Простил съм ти отдавна, но защо ли

мисълта за тебе тлее още?

Аз виждал съм те в най-различни роли,

в най-дългите непредвими нощи.

 

Изтиквам от пространството полека

наглед уж непотребните неща.

Но тръгнал ли съм по една пътека,

встрани да кривна как да се реша?

 

Ти не мисли, че искам да те моля.

И да го сторя – смисъл не видях

Валяло е през всяка нова пролет,

преди отвън да се отрупа с цвят.

 

 

Желанията ми - безкрайно чисти,

едва ли могат да те накърнят.

Живея между няма и не искам

и все по-празен става моят свят.

© Слави Тодоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Звучи изключително откровено и истинско, освен това и добре написано!
  • Хубаво е! 👍
  • Много зряло изповедно стихотворение за твърде младата ти възраст и това ме впечатлява, Слави. Поантата също е прекрасна и силна - още едно достойнство на творбата ти. Обичам да те чета, младежо! 🌈
  • Тъжно, но красиво и изпълнено с чувства, които още измъчват душата ти, но в този живот, всичко отминава и се превръща в спомен!
Предложения
: ??:??