На сто врати сломен ще чукам
и стотната ще се отвори.
И сто години ще живея,
преди да спре да ми горчи.
А междувременно се бутам
и газя като слон огромен,
сред стъклени неща вилнея,
но гледам да не ми личи.
А нейде лекокрили хора
съвсем естествено живеят
и в безусилните си връзки
обичат, раждат, дишат, мрат. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация