Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2546
5.11.2014 г., 17:24 ч.

Преносена бременност 

  Поезия
873 0 5

 

На сто врати сломен ще чукам

и стотната ще се отвори.

И сто години ще живея,

преди да спре да ми горчи.

А междувременно се бутам

и газя като слон огромен,

сред стъклени неща вилнея,

но гледам да не ми личи.

 

А нейде лекокрили хора

съвсем естествено живеят

и в безусилните си връзки

обичат, раждат, дишат, мрат.

Каквито и криле да сложа

на слона, няма да успее

да литне в този рядък въздух

тъй, както литва всеки друг.

 

Ти знаеш, че съм прав, любима,

едва пред заника се влюбих

в добрата мидичка зелена,

с която ти ме съблазни.

А слонът има тъжно име:

Сизиф се казва този глупчо.

И сто години ще живее,

и чак тогаз ще се роди.

 

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??