Преносена бременност
На сто врати сломен ще чукам
и стотната ще се отвори.
И сто години ще живея,
преди да спре да ми горчи.
А междувременно се бутам
и газя като слон огромен,
сред стъклени неща вилнея,
но гледам да не ми личи.
А нейде лекокрили хора
съвсем естествено живеят
и в безусилните си връзки
обичат, раждат, дишат, мрат.
Каквито и криле да сложа
на слона, няма да успее
да литне в този рядък въздух
тъй, както литва всеки друг.
Ти знаеш, че съм прав, любима,
едва пред заника се влюбих
в добрата мидичка зелена,
с която ти ме съблазни.
А слонът има тъжно име:
Сизиф се казва този глупчо.
И сто години ще живее,
и чак тогаз ще се роди.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
