Преображение
ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Тя дойде пред разделната нощ – от незнайна посока.
И блестяха косите ѝ мокри в здрача – до съмване.
Той копнял бе с години страстта на водите дълбоки
и – когато я люби – докрай да обяздва дъха ѝ.
Да съзира в очите ѝ – бавно – как зрее луната,
да я следва нагоре по хълма – и с нея да литне,
да забрави за всичко, което ги дебне оттатък.
Полунощ е сега – и неверен часът за молитва.
Тя е негова само за ден – а денят се изнизва
и нощта галопира към изток – защото е август.
И треперят – прегърнати двама – под облачна риза –
врабчета, в които живеят несбъднати ангели.
Те загърбват оковите брачни, деца и партньори,
любопитни съседки, които зловонно шушукат.
Тя е негова днес – в ръждивата сянка на ореха,
и сърцата им изгревът само след миг ще пропука.
Ала щом пред олтара на всички неказани думи –
след последната ласка дъждът се превърне във грохот,
в тишината – изтръпнала от любовно безумие –
ще отекне накрая победният взрив на живота.
Ако сводът предесенно с черна сгурия се пълни
и – бездънна – нощта сипе пепел и дим безпощадно –
той е сринал небесния рай със отчаяни мълнии.
И за нея от Космоса всички звезди е откраднал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
