Преоткрий се във мойте ръце
Непонятно болезнена диря
се отваря във мойта душа,
щом в нощната бяла стихия
се докосна до твойта тъга
и се скършвам пред нямата мисъл
на една умъртвена мечта
някой ден да откриеш във мене
път за свойта съдба.
Няма думи с които да мога
да опиша какво си за мен
в този хаос - житейска тревога,
ти си лъч красота сътворен.
Не търси във далечни простори
вледенени човешки души,
тишината ми с тебе ще спори:
-няма огън във тези очи!
Топлината е тук, погледни ме!
Преоткрий се във мойте ръце,
ако можеш тогава върви си,
заличавайки мойто сърце!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
мога да помисля по въпроса който ми поставяш.Достатъчно е това, че ми остава време да те чета.
