Преоткрий се във мойте ръце
Непонятно болезнена диря
се отваря във мойта душа,
щом в нощната бяла стихия
се докосна до твойта тъга
и се скършвам пред нямата мисъл
на една умъртвена мечта
някой ден да откриеш във мене
път за свойта съдба.
Няма думи с които да мога
да опиша какво си за мен
в този хаос - житейска тревога,
ти си лъч красота сътворен.
Не търси във далечни простори
вледенени човешки души,
тишината ми с тебе ще спори:
-няма огън във тези очи!
Топлината е тук, погледни ме!
Преоткрий се във мойте ръце,
ако можеш тогава върви си,
заличавайки мойто сърце!
© Росица Петрова All rights reserved.
мога да помисля по въпроса който ми поставяш.Достатъчно е това, че ми остава време да те чета.
