3.07.2012 г., 12:41

Преоткриване

2.1K 0 22

Ти искаш да ме чуеш как мълча,

да провериш дали са думите ми истински?

Поспри, заслушай се в дъжда,

и музика ще има – неизмислена!

 

Ти знаеш ли как мога да мълча –

по-твърд от камък – като Истина?

Но знаеш ли? Щом тръгна си, в съня ти

ще се случат куп  – безсмислици...

 

Ти чувстваш, че със думите ще спра

да си общувам – като Смисъл.

 

Дано от мъка те спасят

тез думи мои...

Преоткриване! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Динчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!
    Хареса ми!

    Поспри, заслушай се в дъжда

    6 +++++!
  • Да, тишината... Благодари ви, Сиси, Антоан!
  • Единствено в тишината се ражда истината!
    Наистина е преоткриване...
    Поздрав, Еко!
  • Хубав стих, Ана, благодаря ти! Както и на всички, отново...!
  • Не знам защо , но ми напомни за едно мое писано..:
    Не вярвам в тишината.
    Тя е рана.
    Превързвам я със стихове.
    Понякога...понякога успявам,
    да си открадна глътка спомен.
    От обичане.""...
    Прекрасен стих, поздравления!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...