Ти искаш да ме чуеш как мълча,
да провериш дали са думите ми истински?
Поспри, заслушай се в дъжда,
и музика ще има – неизмислена!
Ти знаеш ли как мога да мълча –
по-твърд от камък – като Истина?
Но знаеш ли? Щом тръгна си, в съня ти
ще се случат куп – безсмислици...
Ти чувстваш, че със думите ще спра
да си общувам – като Смисъл.
Дано от мъка те спасят
тез думи мои... ...