Прибира вятърът нашарените ветрила.
За кратко се усмихва и скрива се
дълбоко в пещерите.
Прокарва лък по мачтите крайбрежната тъга.
Настъпва тишина и скука…
Изпращам ти ги „до поискване”…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.